събота, 4 юни 2016 г.

Днес е 4 юни. 
Не е някаква специална дата, но днес има организирана кампания за почистване от боклуци по поляни, гори и планини. Ние не се включваме официално, но понеже така или иначе отиваме в парка, мама реши, че този път ще поостанем малко повече време и ще почистим малко повече боклуци, от обикновено.

Нашата мама, винаги когато ходим в кучешкия парк, носи остатъците от храната на Коко, разни семчици за птиците в него, в една торбичка, защото е грехота да се изхвърля храна, пък каквато и да било тя.
После, като даде на птичоците семките, в същата торба пълни хорските отпадъци. Пък те някак си изобщо не намаляват, даже има места на които мама не смее да ни води, защото са пълни с боклуци...много гнусно. А там, представете си, редовно има някакви хора дето си седят сред тях и изобщо не им пука?!

Та днес, докато ние се търкаляхме по поляната, мама "запретна ръкави" и се захвана да чисти боклуците.
Първо напълни торбата веднъж, като на няколко пъти скачаше отгоре й, за да смачка боклуците и да направи място за нови. Като вече нямаше място, тя отиде до кофата за разделно събиране да ги изхвърли и после се върна за нова порция.

Браво на мама.
Ако не е тя, то понякога вместо по тревата, се налага да се търкаляме в боклуци...голяма гнусотия. Тия човеци са много мърляви.

Оказва се, че има 2 основни групи хора, които правят много боклук в кучешкия парк:

Едната е от хората, които ходят в парка да се напиват.

След тях винаги има много бутилки бира, някои от които даже са нарочно счупени стъклени бутилки, и мама винаги ни се кара да не стъпваме по тях, че да не си нарежем лапичките. Освен бирените бутилки, винаги има и много фасове, кутии от цигари и понякога даже запалки. Излиза, че тези хора освен че водят много нездравословен начин на живот, са и много мърляви. Интересна зависимост!
Мама казва, че е въпрос на възпитание и култура, ама те явно нямат такива.

Другата е групата на "небрежните" родители.

Те са много интересни: идват на големи семейни групички с деца, правят си пикници по полянките в кучешкия парк, като поостават там с часове.
Принципно след тях, не е толкова мръсно, като след първата група, и обикновено няма бутилки и цигари, което идва да покаже, че явно пред децата се правят на въздържатели, което всъщност е похвално, но винаги остават разни пликчета и опаковки от чипс, бисквитки, вафлички, семки и бонбонки, някоя и друга дъвка и "мънички" шишенца и кутийки от сокчета.

И двете групи рядко ходят в кучешкия парк с кучета. Интересно нали?

И накрая, след като мама поизчисти боклука на хората и го изхвърли там - където му е мястото, в контейнерите за разделно сметосъбиране, дойде време за заслужена награда и почивка.

До нас на полянката имаше една вишнa, претрупана с вишневи плодове и мама дълго си хапваше от нея, почти до пръсване. По едно време бая се беше омацала с вишнев сок, не само по ръцете, а и по муцуната, ама мама винаги е хубава, даже и с омацана с вишнев сок муцуна.

Мама беше много доволна от вишнепохапването. Толкова много витаминки:))
Защото Природата винаги ни се отплаща, когато се грижим за нея.
Нали?




вторник, 5 август 2014 г.

Последният ден на Катеричка

Днес, Мама за първи път в живота си докосна катеричка...мъртва за съжаление.
Вкочаненото й телце, все още топло, напечено от слънцето, лежеше на платното на бул."България".
Какво ли правеше това животинче, толкова близо до НДК?
Сигурно е хубаво,че в центъра на София има и катерички, но явно големия град е твърде жесток към тях.

Колите подминаваха равнодушно. Човеците в тях, също.

Очичките на животинчето бяха изскочили, явно от удара с колата убиец.
Съдейки по времето в което я открихме, явно животинката беше убита съвсем скоро, т.е. през деня, по светло...

- Могло ли е да се избегне поредното убийство на животинка по нашите пътища?
- Могъл ли е шофьорът да спре?

Мама извади една салфетка от чантата, загърна катеричката и пресече булеварда, в посока парка.
Избрахме едно дърво, под което Мама направи импривизирано гробче, като покри телцето на Катеричка с трева.
До един момент,само пухкавото й опашле все още се виждаше.
После и то изчезна, покрито с трева.

Нямаше какво повече да напрвим...

Тръгнахме си посърнали и мълчаливи.
Някак, вече не ни беше до игра, както обикновено.

Това убито животинче, можеше да бъде някой от нас...

сряда, 25 декември 2013 г.

Тиха нощ ,свята нощ















Тиха нощ,свята нощ.
Нощ в която всички двукраки, човешки същества се правят,че не съществуваш.
Нощ в която, заспиваш с ясното съзнание,че няма човек на тази земя, който да те обича.
Нощ в която разбираш,че обичта, любовта и добрината не идват от хората, а от малките или понякога доста големи космати и четирикраки топки, които се сгушват около краката ти и мижат с премрежени от любов очи.
Нощ в която, както всяка друга си обграден от безрезервна, безгранична и свята Любов.
Любов която е далеч от пределите на човека, почти вселенска.
Любов която, като спирала, започва от твоята малка душица ,скрита в сърцето, минава през сърчицата на прокудените и осакатени животинки, които си прибрал в дома си, и продължава, и продължава, чак до там далеч,извън Космоса и се съединява с вселенската енергия на съзиданието, безвремието и вечността.    
Амин

гледай след 10та минута:
http://www.slavishow.com/%D1%88%D0%BE%D1%83%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8-24-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8-2013-%D0%B3/

понеделник, 9 декември 2013 г.

"БЛЯК" казват малките и не толкова малките деца, когато нещо им е гадно.




Мама никога не е била месоядна.

Разказвала ни е как в детската градина редовно я оставяли "да си дояжда", като наказание, и не я пускали да си играе с другите деца или да си отиде у дома, докато не изяде всичко в чинията си.


За това, в последствие тя започнала да крие кюфтетата и другите месища в джобовете на престилката си.Така било и с млякото, само дето нямало къде да го крие:(
А попарата с мляко, било едно от най-гадните неща, които и се налогало да яде.

Така де - някои хора просто се раждат не само с определени вкусови предпочитания, но и с достатъчно инат да ги отстояват!

Интересното е,че всъщност всички хора се раждат едни и същи, но заради криворазбраните и често свързани с насилие предпочитания  на възрастните, децата привикват да ядат определени храни, въпреки че явно не им харесват или нямат нужда от тях.

- Хапни, мамо да пораснеш!,(туй убитото животно........).
- Изпий, за баба, туй полезното млекце,(предназначено за устата на телето,от изнасилената му майка)да ти пораснат зъбките....
- Хапвай мами, вкусното сиренце и кашкавалче...пълни с казеин.

"БЛЯК" казват малките и не толкова малките деца, когато нещо им е гадно.

БЛЯК БЛЯК БЛЯК - ГАДОСТ!

-Мамо, а кога ще ми разкажеш как убиват прасенцето и го мелят в голямата мелачка, за да мога да си тъпча джобовете с кюфтета???
-Тати, а може ли да ме заведеш да гледам как убиват теленцето и го правят на пържолки?
-Мами, а кравата боли ли я, докато я изнасилват, за да мога да мразя прясното мляко повече от всичко?

Кой не разбира, че не искам да ям убити животни?

И кой си ТИ, че ще ми налагаш твоя избор и ще ме караш насила да бъда убиец?

Ако Ти можеш да живееш с тежестта на телата на убитите заради стомаха ти живи същества, то АЗ НЕ МОГА И НЕ ЖЕЛАЯ !

ТОЧКА!

Истината е, че докато си малко дете, НЕ знаеш от къде идват кюфтетата ,защото НИКОЙ не ти казва.
Но това не пречи на вътрешното ти АЗ, органично да се съпротивлява на насилието.

Да!
Месото идва от убити живи същества, мили мои дечица.
Това е истината и ако можете, живейте с нея.

вторник, 24 септември 2013 г.

Роял Компот



Мама е в ШОК!


Ценен роял беше насечен на трески за подпалки за компоти!!!!

http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/cenen-roial-beshe-nasechen-na-treski-5994370

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/royal_na_shtraus_otide_za_kompot_-205932.html


Ето колко струва "Културата" в България - 
НЯКОЛКО БУРКАНА КОМПОТ!



Роялът е "Блютнер".На такъв са свирили Брамс,Малер,Дебюси,Вагнер,Щраус,Шостакович,Рахманинов....

Цената му е между 8- 15 хиляди лева!

Нима хората са стигнали до там,в простотията и нищетата на ума си, да посягат на малкото останала култура в държавата? 

И това се случва в Младежки център,който по смисъл може би,би трябвало да учи децата на КУЛТУРА???

Мама казва,че дори кучета в таз държава разбират повече от "КУЛТУРА" - така де, ние най-много да го препикаем този "Блютнер"!

"Две неща са безкрайни - Вселената и човешката глупост.За Вселената не съм сигурен."
Алберт Айнщайн


неделя, 22 септември 2013 г.

Мама диша...,заради нас!

Сега ще разкажа как ежедневно се грижим за Мама, нейното здраве и добра физическа форма.

Всеки ден, преди обед, ние приготвяме Мама и я водим в парка на разходка.
По това време тя вече е закусила, обикновено с 2 банана или овесена каша, пила е чай и е готова за активен живот.

Обличаме я и й слагаме подходящи за разходка обувки и тръгваме. Имаме да изминем няколко километра, но за нас това изобщо не е проблем.

Странно,че другите кучета рядко ги водят толкова далече.Това ни поставя на едно по-високо кучешко ниво.Явно, разходките в парка не са за всеки!

Обикновено по пътя към парка,срещаме доста познати с които Мама, често спира да си поговори,но когато най-накрая пристигнем в парка, оставяме Мама на полянката, на някое хубаво място на полусянка ,а ние отиваме да си играем, да се търкаляме, да гризем пръчки и дъвчем жълъди и други такива кучешки работи.

И Мама започва да диша.

Първо застава изправена с поглед към Слънцето и прави няколко дълбоки вдишвания и издишвания.После започва да движи ръце, рамене и крака.Прави задължителните крокодилски усуквания и други упражнения, но винаги диша!
Виждали сме даже как диша с корема ,който изведнъж хлътва навътре и ние ходим да го душим откъм гърба, защото си мислим,че е излязъл от там.А той,ОПА, пак се появява - пълен с въздух!

Всъщност, Мама прави Йога, но на нас това ни изглежда като някаква игра.
Даже е забавно!

Понякога Мама спира да диша за дълго, понеже е поела мноооооооого въздух наведнъж и гръдния й кош става двоен.
Някакъв фокус ще да е това.
След това издиша или много бавно или толкова рязко, та ние подскачаме с наострени уши.
А понякога Мама съска като змия, докато издиша:
Тссссссссссссссссссссссссс..........

Изобщо, Мама може да диша всякакси!

Мама казва,че дишането е живот, а много хора не умеят да дишат изобщо.
Те използвали само до една трета от капацитета на белите си дробове?!

Странно нещо са това хората. Имат два бели дроба, а изобщо не ги използват!

Това дишане, явно е много важно за хората, като Мама, които живеят здравословно,
но ни прави впечатление ,че в парка никой не диша като нея.
Повечето хора, седят на пейки и пушат цигари.Те казват,че и това било дишане?!
Но щом Мама не пуши, явно това не е хубаво!
Мама  казва,че от пушенето се хващало рак, което било някаква ужасяваща болест, но за щастие никой вкъщи не пуши.

И добре че сме ние!
Иначе, кой ще води Мама да диша в парка?
БРАВО на нас!

сряда, 18 септември 2013 г.

Рицарят Регулировчик

Мама е влюбена!

В понеделник спря тока и заедно с него спря и светофара на кръстовището.
Настана голяма лудница!
За броени минути,коли,трамваи,тролеи и хора се смесиха в средата на Петте Кьошета, в голяма нервна крещяща и пибипкащия топка.

Вина за поредното спиране имаше "ЧЕЗ",които въпреки, че този път спряха тока за планувана профилактика("веднъж на 3 години",както пишеше на бележката на вратата),явно не бяха съобразили,че освен тока на живущите и работещите в района ще спрат и тока на светофара - "СЕФТЕ"!

Мама позвъни в "ЧЕЗ",за да им напомни,че когато плануват спиране на тока,особено на голямо централно кръстовище,и то в първия учебен ден,когато всичко живо е навън,било пеша или с автомобил,е редно да координират с КАТ и да осигуряват алтернативен начин за регулиране на движението.

Естествено,след дълга проверка от страна на служителката,(за сметка на мама,разбира се)тя заяви,че всички "клиенти" са осведомени и ако иска - Мама да се обади в КАТ или ако,толкова я притеснява движението,да слезе да го регулира сама!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Мама,разбира се,се ядоса и затвори телефона!

Реши да се обади на 112,но от там й казаха,че знаят за проблема.
Мама,настоя от 112 да се свържат с ЧЕЗ и да им направят забележка!
-Ние НЕ работим с "ЧЕЗ"!!!!!,беше отговора на служителя?!?!?!?!?

След малко,Мама отиде да затвори всички прозорци,понеже шума от клаксоните и крещящите хора,беше непоносим,когато изведнъж той заглъхна.

Мама се огледа и го видя: -  Рицарят Регулировчик!
Сам, в дъжда и студа,насред кръстовището и с риск за живота си,непоклатим пред крясъците на побеснелите шофьори  - стои ТОЙ!Момче на около 25 години,най-обикновен гражданин,спасява София от задръстване!

Мама въздъхна с възхищение!Даже сърцето й сияеше!
"Брей!!!!!!!! Имало значи РИЦАРИ в таз държавица!
Само да бяха повече!",размечта се тя.

"Поне да взема да го снимам,като не мога да го имам!",помисли си Мама и отиде за фотоапарата.

ЩРАК!
ЕТО ГО!
РИЦАРЯТ РЕГУЛИРОВЧИК!
БРАВО КОСТА!