Днес, Мама за първи път в живота си докосна катеричка...мъртва за съжаление.
Вкочаненото й телце, все още топло, напечено от слънцето, лежеше на платното на бул."България".
Какво ли правеше това животинче, толкова близо до НДК?
Сигурно е хубаво,че в центъра на София има и катерички, но явно големия град е твърде жесток към тях.
Колите подминаваха равнодушно. Човеците в тях, също.
Очичките на животинчето бяха изскочили, явно от удара с колата убиец.
Съдейки по времето в което я открихме, явно животинката беше убита съвсем скоро, т.е. през деня, по светло...
- Могло ли е да се избегне поредното убийство на животинка по нашите пътища?
- Могъл ли е шофьорът да спре?
Мама извади една салфетка от чантата, загърна катеричката и пресече булеварда, в посока парка.
Избрахме едно дърво, под което Мама направи импривизирано гробче, като покри телцето на Катеричка с трева.
До един момент,само пухкавото й опашле все още се виждаше.
После и то изчезна, покрито с трева.
Нямаше какво повече да напрвим...
Тръгнахме си посърнали и мълчаливи.
Някак, вече не ни беше до игра, както обикновено.
Това убито животинче, можеше да бъде някой от нас...
