сряда, 4 септември 2013 г.

По дяволите, тая котка!

За кучетата и котките се пише много.Ама, много!
Но някакси, като че ли, някои нюанси се изплъзват или хората които пишат на тази тема много много не я разбират.

Аз всъщност обичам котките, но има някои, които просто те предизвикват!
Като,че ли излизат на пътя ти с огромен надпис със святкащи букви:" ГОНИ МЕ!"
А аз това правя....гоня котаците!Голяма гоненица пада!
Те тичат, аз след тях, а мама след мен....
Такива работи!

Понякога котките ни нападат и дерат по носовете.
Боли! И как тече кръв! Ужас!
Ама това може да е, защото са майки и си пазят котенцата, скрити някъде наоколо.
Хич не ща да ги търся! Да вземат да ми наскачат всичките и да ме надерат!!!
Само си представете кучешка муца на парцали.Кървави парцали!

-Мамо, искам вкъщи!!! Веднага!

Някои кучета пък, изобщо не се интересуват от котки.Всъщност, те не се интересуват и от други кучета, просто защото са си самодостатъчни.

Сега гледам как Сара (тя е немска овчарка), почиства ушаците на дъщеря си - Принцес(тя е котка).Дъщеря ли??? ДА!
Преди няколко години Сара се втурнала към една пейка в парка, на която подскачала някаква мяукаща космата топка. Мама едвам измъкнала "топката" от устата на Сара. Оказало се коте на не повече от 2 месеца и мама се замислила какво да го прави.Не можела да го остави в парка самичко. A не искала  коте. Не и след Кюфти...(за него ще разкажа някой друг път).
Решила да го остави в двора, където имало още много други котета, но нещо се"объркало" и го пуснала у дома.
А още на другия ден, Принцес вече била осиновена от Сара.
Много са готини, като се гушкат. Принцес редовно тяпи по корема на Сара и й мърка в ухото.
А тя чак мижи от удоволствие!

Та така за кучетата и котките.
Всички сме едно семейство!

Или както казва мама: "Само хората не могат да се разберат!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар